Проф. Иван Батаклиев е баща“ на българската геополитическа наука
На днешния ден можем да си спомним за професор Иван Батаклиев - виден български географ, историк и геополитик. Първостроител е на модерната българска антропогеография, като преглежда освен взаимоотношението сред индивида и природата, а и по-новото разбиране за последствията от това взаимоотношение. Задълбочава проучванията в региона на икономическата и аграрната география. С научното си дело доразвива политическата география в България.
Иван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 г. в Пазарджик в семейство, произхождащо от историческия Батак. През 1909 година той се записва за студент в Софийския университет, където следва география и като втора компетентност - история.
Иван Батаклиев е бил началник на катедрата по обща география и културно-политическа география, декат на Историко-филологическия факултет и шеф на Географския институт на СУ " Св. Климент Охридски ", съосновател и ръководител на Българското географско сдружение. Признание за всестранната му научна активност в региона на географската просвета е избирането му член-кореспондент на географските сдружения в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и автентичен член на Тракийския теоретичен институт.
Иван Батаклиев е специализирал в Австрия, Англия, Германия, Франция и Холандия, създател е на над 110 научни труда, от които 22 преведени на непознати езици. Професор Иван Батаклиев се смята за учредител, " татко “ на българската геополитическа просвета /изследването на резултатите на географията върху интернационалните отношения/, както и на ландшафтното проучване на България.
През 1923 г. вследствие на продължителни изследвания на родния си град написва своя огромен труд „ Град Татар-Пазарджик. Историко-географски обзор “ (444 стр.), рецензиран от професорите Атанас Иширков и Васил Златарски и публикуван от Пазарджишката община.
Още през 40-те години проф. Иван Батаклиев акцентира преимуществата на геополитическото разположение на България. Неговите причини от исторически, стопански и етнически темперамент за принадлежността на Западна Тракия към България са употребявани в Париж през 1947 г. от българската делегация, която отпътува да пази българската национална уговорка против претенциите на Гърция за Родопите при подписване на мирния контракт след края на Втората международна война.
На 10 октомври 1947 година проф. Иван Батаклиев е ненадейно уволнен от Университета (без право на пенсия и на купони за храна). Мотивировката е политическа - за „ великобългарска противонародна активност “ и за социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години.
Проф. Иван Батаклиев намира физически и морални сили да продължи своите научни занимания на лични разходи. Публикува редица публикации в наши и задгранични издания. Голям брой от тях са отдадени на родния му край Пазарджик. Публикува и научно-популярни публикации в разнообразни вестници.
През този интервал проф. Иван Батаклиев приключва своя капитален труд „ Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски обзор “ (814 стр.), върху който е работил дълготрайно време от 1925 до 1966 година. Книгата е издадена през 1969 г. и е неповторимо обширно проучване, каквото не има нито един различен български град.
За тази му народополезна активност за проучване на географските условия и историческото минало на Пазарджишко, отразени в доста писания, през 1970 година е почетен с медал " Сухопътни войски.св. кирил и Методий, първа степен.
Проф. доктор Иван Батаклиев умира на 15 декември 1973 година в София. Провъзгласен е посмъртно за почетен жител на Пазарджик, на негово име са наименовани улица и „ III главно учебно заведение “ в града. В израз на самопризнание за забележителния му принос за българската просвета през месец май 1998 г., по отношение на честването на 100 години от основаване на Географския институт в Софийския университет, една от аудиториите в Ректората е наименована „ проф. доктор Иван Батаклиев “.
Иван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 г. в Пазарджик в семейство, произхождащо от историческия Батак. През 1909 година той се записва за студент в Софийския университет, където следва география и като втора компетентност - история.
Иван Батаклиев е бил началник на катедрата по обща география и културно-политическа география, декат на Историко-филологическия факултет и шеф на Географския институт на СУ " Св. Климент Охридски ", съосновател и ръководител на Българското географско сдружение. Признание за всестранната му научна активност в региона на географската просвета е избирането му член-кореспондент на географските сдружения в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и автентичен член на Тракийския теоретичен институт.
Иван Батаклиев е специализирал в Австрия, Англия, Германия, Франция и Холандия, създател е на над 110 научни труда, от които 22 преведени на непознати езици. Професор Иван Батаклиев се смята за учредител, " татко “ на българската геополитическа просвета /изследването на резултатите на географията върху интернационалните отношения/, както и на ландшафтното проучване на България.
През 1923 г. вследствие на продължителни изследвания на родния си град написва своя огромен труд „ Град Татар-Пазарджик. Историко-географски обзор “ (444 стр.), рецензиран от професорите Атанас Иширков и Васил Златарски и публикуван от Пазарджишката община.
Още през 40-те години проф. Иван Батаклиев акцентира преимуществата на геополитическото разположение на България. Неговите причини от исторически, стопански и етнически темперамент за принадлежността на Западна Тракия към България са употребявани в Париж през 1947 г. от българската делегация, която отпътува да пази българската национална уговорка против претенциите на Гърция за Родопите при подписване на мирния контракт след края на Втората международна война.
На 10 октомври 1947 година проф. Иван Батаклиев е ненадейно уволнен от Университета (без право на пенсия и на купони за храна). Мотивировката е политическа - за „ великобългарска противонародна активност “ и за социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години.
Проф. Иван Батаклиев намира физически и морални сили да продължи своите научни занимания на лични разходи. Публикува редица публикации в наши и задгранични издания. Голям брой от тях са отдадени на родния му край Пазарджик. Публикува и научно-популярни публикации в разнообразни вестници.
През този интервал проф. Иван Батаклиев приключва своя капитален труд „ Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски обзор “ (814 стр.), върху който е работил дълготрайно време от 1925 до 1966 година. Книгата е издадена през 1969 г. и е неповторимо обширно проучване, каквото не има нито един различен български град.
За тази му народополезна активност за проучване на географските условия и историческото минало на Пазарджишко, отразени в доста писания, през 1970 година е почетен с медал " Сухопътни войски.св. кирил и Методий, първа степен.
Проф. доктор Иван Батаклиев умира на 15 декември 1973 година в София. Провъзгласен е посмъртно за почетен жител на Пазарджик, на негово име са наименовани улица и „ III главно учебно заведение “ в града. В израз на самопризнание за забележителния му принос за българската просвета през месец май 1998 г., по отношение на честването на 100 години от основаване на Географския институт в Софийския университет, една от аудиториите в Ректората е наименована „ проф. доктор Иван Батаклиев “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ